Ще дойде пролетта!
Звездите – медни хлопки на овце.
Луната – куче, свито, на кравай.
Рисува вятърът в снега сърце.
Подписва обещание за май.
И зимни сенки по ъглите спят.
Сънуват пролет. Щъркови гнезда.
И голите дървета сипят цвят.
И времето застива – в резеда.
А зима е. Безплатните мечти.
Продава януари. Стар лихвар.
А в моя стих е пролет. Е, почти...
В съня ми грейва огнен минзухар.
Рисуваното, снежното сърце,
тупти и сгрява тихичко нощта.
И пише вятър с врабчово перце:
Хей, потърпи! Ще дойде пролетта!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Благодаря ти!
