Ще дойдеш ли
със мен,
море?
При мойте изгреви,
съдби
и залези,
във порива
на мойте дни -
за себе си
дълбочина
и цвят
ти ще откриеш ли?
Във наш'та песен
пристан
за сърце,
дете
и ангели
невидими
дали ще се роди?
Тъй ако бъде,
всяка болка,
всяка буря
ненапразно
със любов
делим.
Ти и аз,
и наш'те избори...
© Кирилка Пачева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
