Feb 14, 2012, 11:03 AM

Ще дойдеш пак

  Poetry » Other
636 0 5

 

 

 

                                             ЩЕ  ДОЙДЕШ  ТИ

 

                               Ще дойдеш ти. Ще дойдеш пак,

                                след снежния метеж на зимата.

                                 А вятърът - проклет хлапак -

                                 ще свири още зад комините...

 

                                  Ще се промъкнеш през леда

                                  и ще се сгушиш тихо в преспата,

                                   свело главица под лъча,

                                   който свети на надеждата.

 

                                    С листенца - бели като сняг

                                     и нисичко, като тревата -

                                     кокиче - ти ще цъфнеш пак,

                                     очаквано, като децата.

 

                                     Затрупано, сега ти спиш

                                     и моята обич ли сънуваш?

                                     А може би, ти тайно бдиш

                                     над вярата -и пак будуваш.

 

                                     Покланям ти се, малък стрък,

                                      студа - прогонил от сърцата.

                                      Прекланям ти се, красота

                                       и знам, че ходиш из земята.

 

                                                   Wali/Виолета Томова/

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...