Ще ме потърсиш пак
Защо мислиш ти сега,
че искам с теб да изживея отново любовта?
Защо мислиш,
че искам отново да споделяме заедно дните и нощите си?
Аз не искам да живея в твоята лъжа.
Не искам да играя твоята игра.
Не мога да съм вече твоята кукла - мечта.
Не искам, не искам теб.
Не искам да плача така.
Искам просто да бъда сама...
Забрави ли какво направи с мен?
Как вричаше ми се в любов и нощ и ден.
Как сляпо вярвах ти аз
и как наивно мислех за теб всеки час.
Защо ме наказа така,
да страдам по тебе с дъжда?
Защо всичко развали
с тези груби и подли лъжи?
Щях да ти простя и го направих,
но уви, и това ти не оцени...
С безразличие погледна на това,
че от любов по теб аз щях да умра.
Не искам да се боря с гордостта ти,
не искам да навеждам пак глава.
Та дори, когато бях с теб, аз чувствах се сама...
Аз зная, ще ме потърсиш пак
в някой тъжен и самотен мрак.
Но не, аз няма да съм там.
Ще излекуваш болката сaм.
2005
© Радена All rights reserved.
всъщност не ме интересува...
