Ще ме потърсиш пак
Защо мислиш ти сега,
че искам с теб да изживея отново любовта?
Защо мислиш,
че искам отново да споделяме заедно дните и нощите си?
Аз не искам да живея в твоята лъжа.
Не искам да играя твоята игра.
Не мога да съм вече твоята кукла - мечта.
Не искам, не искам теб.
Не искам да плача така.
Искам просто да бъда сама...
Забрави ли какво направи с мен?
Как вричаше ми се в любов и нощ и ден.
Как сляпо вярвах ти аз
и как наивно мислех за теб всеки час.
Защо ме наказа така,
да страдам по тебе с дъжда?
Защо всичко развали
с тези груби и подли лъжи?
Щях да ти простя и го направих,
но уви, и това ти не оцени...
С безразличие погледна на това,
че от любов по теб аз щях да умра.
Не искам да се боря с гордостта ти,
не искам да навеждам пак глава.
Та дори, когато бях с теб, аз чувствах се сама...
Аз зная, ще ме потърсиш пак
в някой тъжен и самотен мрак.
Но не, аз няма да съм там.
Ще излекуваш болката сaм.
2005
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радена Всички права запазени
всъщност не ме интересува...
