Ще ме познаеш
Когато се завръщаш, стъпвай много тихо.
Нощта отдавна твоя аромат е уловила,
като вода са стъпките и в тях притихвам –
ухание, което във очите дълго съм таила.
Когато галиш ме, помни, недей забравя,
косата ми е вятър, стели се неуловимо.
Нощта прегръща ме и от луната сваля
сияние, в което ставам ласкава, любима.
Когато ме целуваш, вълна си представи
и сън по бряг, за който толкова си чакал.
Нощта по него ще чертае твоите следи
и във вълната ще откриеш ти ръката ми.
Когато ме сънуваш, в съня си ме мечтай,
от дъното на този сън да мога да поникна.
Нощта посрещне ли деня, ще ме познаеш,
щом видиш ме окъпана в лъчи и истинска.
© Ани Монева All rights reserved.
