Уморена съм от брътвежи и суета,
жадувам за покой и дълбока тишина.
Бавно ослепявам в
непрогледната сивота,
копнея за истински бяла светлина.
Ще мога ли в грохота
да открия тишината?
Да почувствам покой
в шума на суетата?
Ще успея ли
на невежеството в тъмнината
да съзра блясъка на светлината?
Ще намеря ли сили
в отчаянието на сълзата
да усетя на щастието
красотата?
© Татяна Борисова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
