8.05.2010 г., 20:01

Ще мога ли?

789 0 2

Уморена съм от брътвежи и суета,

жадувам за покой и дълбока тишина.

Бавно ослепявам в

 непрогледната сивота,

копнея за истински бяла светлина.

Ще мога ли в грохота

да открия тишината?

Да почувствам покой

в шума на суетата?

Ще успея ли

на невежеството в тъмнината

да съзра блясъка на светлината?

Ще намеря ли сили

в отчаянието на сълзата

да усетя на щастието

красотата?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...