Ще можеш ли да ме обичаш, както вятърът
обича с трепет цъфналите клони?
А в листата им се буди с дъх на лято
една любов с въздишка неотронена.
Ще можеш ли да ме посрещнеш в дните си,
като усмивка прекосила стари мисли,
за да узнаеш как до лудост съм те искала?
Ще можеш ли отново да си истински?
© Сияна Георгиева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
