Ще оздравееш,вярвай!
Тъгата тъй жестока е,в ъгъла стаена,
и дълбоко във гърдите ми тежи.
Там,в болницата на етаж последен
детенце мъничко в легло лежи.
Очички към вратата не поглеждат-
отправени са към света навън.
Зовът на гласовете детски мъчи
телцето слабо.А системите държат
ръчицата му малка,с тънка вена,
спасителния мост към радостта.
Усмихва се насила то,додето
иглите тежки впиват се в плътта.
Ще оздравееш,малък мой,повярвай!
Ще бъдеш здрав,ще станеш истински юнак.
Когато болестта не ще да си отиде,
ти,веч пораснал,ще лекуваш,
усмивката на болните деца
ще връщаш пак.
и дълбоко във гърдите ми тежи.
Там,в болницата на етаж последен
детенце мъничко в легло лежи.
Очички към вратата не поглеждат-
отправени са към света навън.
Зовът на гласовете детски мъчи
телцето слабо.А системите държат
ръчицата му малка,с тънка вена,
спасителния мост към радостта.
Усмихва се насила то,додето
иглите тежки впиват се в плътта.
Ще оздравееш,малък мой,повярвай!
Ще бъдеш здрав,ще станеш истински юнак.
Когато болестта не ще да си отиде,
ти,веч пораснал,ще лекуваш,
усмивката на болните деца
ще връщаш пак.
© Петя Кръстева All rights reserved.
