Ще падне Бог коленичил на луната
Без теб ще прелеят от пяна всички морета.
Ще плъзнат червеи в ума ми, неродени пеперуди.
Какавидите ще се задушат в утробата проклета
на мухлясалите позеленели пашкули.
Без теб ще помръкне в ненавист небето.
Земята до край ще умре и посърне.
Житата ще пламнат без огън в полето.
Живота смъртта ще обикне и с радост прегърне.
Ще лумнат във пламък съзвездията на звездите.
Ще падне Бог, коленичил на луната
и с пълен крясък отчаян ще викне,
ще оглушеят от него радостта и красотата.
Тогава тишината ще роди мълчанието на очите
и Той ще ме целуне вместо тебе, за последно.
На гроба ми ще се обикнат ветровете и мъглите,
ще оплодят в страстта си непрогледно,
едно дете, оставено само сред пустотата,
разръфано в блуждаенето си сираче,
с протегнати ръце, все търсещо зората,
с избодени очи за теб ще плаче.
© Николина Милева All rights reserved.
