23 oct 2010, 11:59

Ще падне Бог коленичил на луната 

  Poesía
674 0 13

Без теб ще прелеят от пяна всички морета.

Ще плъзнат червеи в ума ми, неродени пеперуди.

Какавидите ще се задушат в утробата проклета

на мухлясалите позеленели  пашкули.

 

Без теб ще помръкне в ненавист небето.

Земята до край ще умре и посърне.

Житата ще пламнат без огън в полето.

Живота смъртта ще обикне и с радост прегърне.

 

Ще лумнат във пламък съзвездията на звездите.

Ще падне Бог, коленичил на луната

и с пълен крясък отчаян ще викне,

ще оглушеят от него  радостта и красотата.

 

Тогава тишината ще роди мълчанието на очите

и Той ще ме целуне вместо тебе, за последно.

На гроба ми ще се обикнат ветровете и мъглите,

ще оплодят в страстта си непрогледно,

 

едно дете, оставено само сред пустотата,

разръфано в блуждаенето си сираче,

с протегнати ръце, все търсещо зората,

с избодени  очи за теб ще  плаче. 






© Николина Милева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??