ЩЕ ПОБЕСНЕЯ
Ще побеснея,
защото не мога да укротя в себе си злодея.
Страхът ми става господар,
за моята душа няма цяр.
Какъв аз подвиг трябва да свърша,
за да изгоня от съществото си цялата мърша.
Усмивки злокобни над мен вече тегнат,
как на сърцето ми те да убегнат.
Да се справя с тях сега не мога,
дали на всичко си струва залога.
Страх и ужас, и липсата на воля,
са плодът на моето безверие...
Там е някъде моето спасение.
© Марина Димитрова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
