20.06.2008 г., 23:41

Ще побеснея

1.4K 0 4

ЩЕ ПОБЕСНЕЯ 

 

Ще побеснея,

защото не мога да укротя в себе си злодея.

Страхът ми става господар,

за моята душа няма цяр.

Какъв аз подвиг трябва да свърша,

за да изгоня от съществото си цялата мърша.

Усмивки злокобни над мен вече тегнат,

как на сърцето ми те да убегнат.

Да се справя с тях сега не мога,

дали на всичко си струва залога.

Страх и ужас, и липсата на воля,

са плодът на моето безверие...

Там е някъде моето спасение. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...