Jul 31, 2013, 9:45 AM

Ще позная

  Poetry
633 0 1

Сърцето с ударите

времето брои.

Желая те всеки миг.

Искам гласът ти

да ме приспива,

косите ми да оправяш

с утринните лъчи.

Да се оглеждам 

в сините ти очи -

да надникна през тях

във душата ти,

и ще позная

истински ли си бил,

или ме съжали,

че най-хубавата нощ

ми подари?!

Не търся надежден лъч.

Исках за малко

да бъда твоята сянка,

но сърцето подсказва друго -

без теб ударите му спират.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...