Ще прилича ли на Вяра,

ако човек престане ближен и любим да предава,

и с евтина да го заменя изневяра,

а в болка и радост ръка да му подава?

Ще прилича ли Надежда,

ако при  болка и трудност

човек престане глава ниско да свежда,

и своят път от съдбата начертан продължи без болезнена мудност?

Ще прилича ли на Любов,

ако човек сърцето си отвори,

и с тъжен зов

за пари престане да мисли и говори?

Ще прилича ли на Щастие,

онова, чистото и свято,

което не търсим в чуждото нещастие,

а това, което донася в сърцата  ни радост и лято?

Ще прилича ли Добрина,

ако човек в живота задоволен е с блага,

и на бедният и нуждаещ се той от хляба си дари едната половина,

…то тогава Бог в тефтера си една добрина му слага…

Ще приличаме ли на Хора,

ако всеки от нас над живота се замисли,

и на ближният си даде опора,

че един ден всеки от тоз свят си заминава, и след време за него не остават дори и мисли…

В памет на чиче Венко