И студ отвсякъде ме стяга.
Мълчание отдавна ме гнети.
И мъката в душата ляга,
а мисъл в друга орбита лети.
Животът крак ми слага твърдо.
Съдбата вече плътно ме следи.
И в мене, като в голо бърдо,
промушват се и нишките-греди.
Тъка платното си кораво
и шаря го с убити цветове.
И уж седя в разбоя здраво,
а правя все дефектни платове. ...