Ще ритна на инат кросното
И студ отвсякъде ме стяга.
Мълчание отдавна ме гнети.
И мъката в душата ляга,
а мисъл в друга орбита лети.
Животът крак ми слага твърдо.
Съдбата вече плътно ме следи.
И в мене, като в голо бърдо,
промушват се и нишките-греди.
Тъка платното си кораво
и шаря го с убити цветове.
И уж седя в разбоя здраво,
а правя все дефектни платове.
Но аз ще си тъка платното,
макар да е с дефектни цветове.
Ще ритна на инат кросното
в последните житейски часове.
© Никола Апостолов All rights reserved.
