Ще се откажа от този живот

Който ми поднесе теб

Студена

Нима няма някъде спокойствие

Посадило в кухнята цветя

И досадните ти бръчки

Да се връщат

Само във кошмарите ми

Нима няма друго поле където да никнат

По-евтино

Почти безплатно

Без стаи да ме ограничават

Без дрехи да спарват

... едно крехко тяло

Притихна

И крилете си свали

Завесата тежка от прах и избелели лица

Скрива

Само нещата които не иска да види

Но те са там и натискат

И една гравитация намира друга

И двете притичват

И спускат небе по-тежко от предишното

Ще се откажа от този живот

Където единственото

Което искам ми липсва

Където жегата от чувството

Да си болезнено самотен

Те пречупва

И само понякога ти говори

Само когато му трябваш за нещо

И в края си ще се смея

Като пиян от прииждащо бедствие

Като дете на което са му подарили

Ново ежедневие

И в края си ще се смея

Като подивяло куче

Ще тичам като освободено за последно

Ще дишам дълбоко

И ненормалната песничка която измислих

Ще ви науча да пеете

С два припева е

Две епитафии

За мен една

И една за опечалените

09.05.2007