Призори стихват ветровете нощни
и с тънки паяжини е извезана гората.
Приготви се да ме посрещнеш.
Ще дойда при теб безплътна и бяла.
Аз те привързах към себе си
с невидими нишки.
Осъден си винаги да ме помниш.
Не се страхувай!
Ще се сбъдне пророчеството -
в мен да се влюбиш!
И тогава с теб
ще погледаме звездопада!
© Ваня All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
