Ще се спре ли вековното чакане?
Ако всички си тръгнем, приятели,
тук, в България, кой ще остане?
Ние, птички и звездни мечтатели,
да строим красота сме призвани.
Колко тъжно летят самолетите,
а България тъй се надява
да оставим най-сетне билетите
и да секне печално прощаване.
Ние можем да върнем надеждата
и децата ни тук да играят.
Тъмнината е малка. Изглежда,
че родината наша е раят.
Ако всички поемем нанякъде,
към Америка, Лондон, Унгария,
ще се спре ли вековното чакане
за любимата наша България?
© Димитър Драганов All rights reserved.
