Ще се върна
Дълго бродих аз по земята-
голяма, като любов споделена.
Но все към теб ме връща тъгата,
защото ти си мойта вселена.
И някоя вечер в късния мрак,
когато в сън света се превърне,
ще прескоча тихо нашия праг
и времето назад ще се върне...
Влязъл с много обич у дома,
ще те целуна, моя единствена,
и пречистен от твойта сълза -
ще стана светъл, като истина...
У нас - ще мислиш - утринта
на гости е дошла тогава.
А всъщност аз, от обичта
щастлив - ще грея, като слава!
Но ако ти без жал ме отречеш
и решиш забравен да бъда,
на ужас ще се обречеш -
ще се превърна в присъда!
И строг ще съм като съдия.
Милостив да бъда - дълг ми е!
Но кажи - как мога да простя,
ако от любов не сътвориш безсмъртие!
© Калин Пантов All rights reserved.
