Тихичко, тъй както съм дошла,
от твоя свят сега ще си отида,
ще бъда малка пареща следа,
която ще бледнее със годините...
Ще бъда спомен, може би красив,
а може би с болка ще ме помниш,
надявам се - дано да си щастлив,
та този свят е толкова огромен...
И ти и аз сме само звезден прах,
прашинка във окото на вселената...
Ще си отида и дори не ме е страх
частица от сърцето ми да вземеш...