Тихичко, тъй както съм дошла,
от твоя свят сега ще си отида,
ще бъда малка пареща следа,
която ще бледнее със годините...
Ще бъда спомен, може би красив,
а може би с болка ще ме помниш,
надявам се - дано да си щастлив,
та този свят е толкова огромен...
И ти и аз сме само звезден прах,
прашинка във окото на вселената...
Ще си отида и дори не ме е страх
частица от сърцето ми да вземеш...
© Светла All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
