Тихичко, тъй както съм дошла,
от твоя свят сега ще си отида,
ще бъда малка пареща следа,
която ще бледнее със годините...
Ще бъда спомен, може би красив, ...
Имам белег, останал в сърцето,
от дългите нощи, в които те няма,
имам спомен, далечен, където
някога, някъде с тебе сме двама...
Имам струна прекършена, стара, ...
Обещавам от утре ще бъда различна,
търпелива, добра и разбираща,
обещавам - ще вярвам на думи, на всичко,
само ти ще ми бъдеш пристан...
Обещавам от утре гнева си да крия, ...
Една жена ще спре на твоя праг,
когато нощем сънят те обгръща,
и споменът на тръгващия влак
при теб една любов ще връща...
Една жена, която нощ и ден ...
Не искам много, толкоз малко искам,
отново да събудя пеперудите,
по тялото ти нежност да разплискам
и да сме луди, толкоз луди...
Не искам много, само да усетя ...
Виновна ли съм, че така се случи,
че само твоят поглед утолява,
без теб да съм, така не се научих,
а винаги без тебе съм живяла...
Виновна ли съм, че дори гласът ти ...
Сънувам те, ти влизаш в моя сън
все по-често по тайни пътеки,
отричам те, а всъщност твоя съм,
така било е и ще е навеки...
Прегръщам те с усмивка отдалеч ...
Отново повтаряме старите грешки,
все така за обидата своя мълчим,
да бъдем същите вече е смешно,
та ние в различни посоки вървим...
А сякаш че толкова минало време ...
Говори ми, любов, говори,
аз притихвам сега и те слушам,
знам, не вярваш във мене дори,
до сърцето ти чак да се сгуша...
Знам, че късно е, зная, но как ...
Някъде, дори не знам къде,
все има място в цялата вселена,
където те посрещат със сърце,
а не с клеймо за обич позволена,
където даже между две стени ...
Не си отивай, може би до вчера
аз можех да преглътна и това,
но днес, когато те намерих,
съм просто влюбена жена...
Не си отивай, искам сутрин рано ...
Докосвам те с дъх на топло лято
и аромат на цъфнали треви,
докосвам те с косите си от злато,
с топъл дъжд - виж, пак ще завали...
Докосвам те с усмивката на слънцето, ...
Като буря, като невиждана стихия,
сърцето ми препуска ли, препуска,
уж не съм, абе не съм от тия,
дето лесно ги обземат чувства,
а пък усещам пулса си по вените, ...
Не ме боли - от толкова сълзи
отдавна всичко аз съм преболяла.
Да, може дъжд в очите да вали
и да проскърцва нещо тук - отляво -
и може да е моята душа ...
Натежало небето, пред буря навъсено,
а пък в очите ми вече вали,
всички връзки с лятото скъсах,
пак ще дойдело, казват... дали?
Потъмняла от мъка, почти до поискване ...
Не искам просто рутината да ни топли
и по навик ти да ме обичаш,
не искам пепел, а нестихващ огън,
да изгаря сутрин очите...
Аз мога всеки път да съм различна ...
Все още вярвам на вълшебства,
пораснала съм мъничко, е, да...
Дали от този сняг е толкоз светло,
или пък ще се случват чудеса...
На прага сме на Коледа и ето, ...
Обичам да потъвам в очите ти
и там да виждам себе си, изгубена,
кафява нежност блика в зениците,
повярвай ми, ужасно ми е хубаво...
Обичам да докосвам твойте устни, ...
Може да вярваш, но аз не съм ангел,
виж крилата ми - черни са...
Бях бяла и добра отдавна,
сега душата ми е само пепел...
Може да вярваш, но аз не съм същата, ...
Все още съм жива, Любов,
не отписвай ме, тука съм още,
и усещам те, повярвай, Любов,
в дните бързи и дългите нощи...
Зная, твърде дълго те чаках, Любов, ...
Смятам днес да сложа малка черна рокля,
не за друго, просто ми отива,
да скрия тая болка по-дълбоко
и да се преструвам на щастлива...
Смятам да обуя онези сандали, ...
Ти с всеки стих си толкова различен,
но всеки път докосваш мойте струни,
перото ти - то знае да обича
и да мълчи умее, с малко думи...
Ти във всеки стих за нещо провокираш ...
Завърнах се при старите приятели,
при тези, дето още не познавам,
но зная, че съм близко, във сърцата им,
и много, всъщност всичко те ми дават...
Завърнах се и ми е някак чисто, ...
Нощта е като плащ от кадифе,
и нежност сякаш е облякъл вятърът,
очите ти със цвят са на кафе,
а в тях огньове палят се от злато...
Наситен е и залезът със страст, ...
Преди аз бих могла да се усмихна,
на твоето "не зная, може би",
преди унила можех да притихна,
в твойте изчезващи следи...
Преди умеех да лекувам рани, ...
Изгубих се в потока на мислите,
да бъда, или пък не, отново не реших,
и всички истини са празни приказки,
когато отговора не открих...
Изгубих се в морето на чувствата, ...
Не съм те търсила, не съм те искала,
дори любов такава не мечтах,
не мислих, че те има, че си истина,
и в своя свят измислен аз живях...
Не съм жадувала да ме обичаш, ...
Събличай ме, с поглед ме събличай,
пред твоя поглед искам да изгарям,
от мен тревогата ти бавно свличай,
аз искам да съм твоя цяла...!
Докосвай ме, ти знаеш как, не спирай, ...
След тази нощ, нищо не е същото,
раздадох се, до болка се раздадох,
в мислите си пак се връщам,
при спомена за топлото ти тяло...
И тази сутрин изгревът е мрачен, ...
Когато денят от умора си тръгне,
отстъпвайки бавно път на нощта,
когато очаквам при мен да се върнеш,
усетил, че в мен се заражда страстта,
когато всяка частица от разум, ...
