Feb 26, 2009, 11:05 AM

Ще си отида

  Poetry » Love
1.5K 0 5

Ще си отида


Ще си отида като пара - под вратата,
ще се изнижа, ще се разстеля.
Ще мина през отвора на бравата,
като мълга през теб ще прелетя.
 
Като завеса ти ще ме отместиш,
като вестник ще ме прочетеш.
С коя ли ти ще ме заместиш,
коя ли тук ще довлечеш?
 
Ще си отида и ще те забравя...
ще си направя чаша чай.
А ти ще молиш аз да се поправя
и на стореното да не слагам край.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...