Jul 16, 2008, 3:55 PM

Ще си повярвам

  Poetry » Love
1K 0 35

<<<музика>>>


Колко малко ми трябва да бъда щастлива...
- шепа синьо небе от простора!
Колко малко ми трябва да бъда богата...
- подари ми небесния огън!
............................

Насън ли ми се случваш
или си реален.
Това усещане...
отдавна бях забравила.
Напомня ми
за нещо преживяно.
Напомня ми,
че още съществувам!

Реален си.
Макар да те отричах
и често да повтарях
,,не, не си'',
когато мислех,
че не мога да обичам
и ето...
появи се точно Ти!

Целувай ме,
когато пожелаеш.
Рисувай ме
със жаркия си дъх.
Но щом дори
веднъж ме обладаеш,
да бъдеш с друга...
... пак си помисли?!

Да можех само,
миг преди да съмне,
очите ти с
ръце да ги погаля.
Сънят ми цветен,
миг преди да свърши,
да си повярвам,
че била съм в Рая!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...