16.07.2008 г., 15:55 ч.

Ще си повярвам 

  Поезия » Любовна
842 0 35

<<<музика>>>


Колко малко ми трябва да бъда щастлива...
- шепа синьо небе от простора!
Колко малко ми трябва да бъда богата...
- подари ми небесния огън!
............................

Насън ли ми се случваш
или си реален.
Това усещане...
отдавна бях забравила.
Напомня ми
за нещо преживяно.
Напомня ми,
че още съществувам!

Реален си.
Макар да те отричах
и често да повтарях
,,не, не си'',
когато мислех,
че не мога да обичам
и ето...
появи се точно Ти!

Целувай ме,
когато пожелаеш.
Рисувай ме
със жаркия си дъх.
Но щом дори
веднъж ме обладаеш,
да бъдеш с друга...
... пак си помисли?!

Да можех само,
миг преди да съмне,
очите ти с
ръце да ги погаля.
Сънят ми цветен,
миг преди да свърши,
да си повярвам,
че била съм в Рая!

© Анета Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??