“... Страшна мисъл зрее
нейде в глъбините
на душата мрачна.”
Димитър Бояджиев
Ще си тръгна
тогава –
безмълвно, изтръпнал!
Без сили, накрая,
мъчително бавно от теб.
Да избегна забравата
за тръпчивия допир
на две малки устни.
Когато съм сам.
Там.
В безкрая.
В безкрайния ужас, без теб.
Иван Бързаков
© Иван Бързаков All rights reserved.