Ще сторя аз каквото мога,
каквото имам ще ти дам.
Не искам само да съм сам
сред действителност жестока.
Безтебието е тревога
и страшна болка, мила, знам.
Ще сторя аз каквото мога,
каквото имам ще ти дам.
Днес любовта ни е от Бога
и моя си съдба, и храм.
Старая се до изнемога,
не се срамувам от Адам.
Ще сторя аз каквото мога...
© Асенчо Грудев All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
