May 10, 2004, 10:52 PM

Ще сънуваш мен

  Poetry
2.3K 0 2
Обичам те!
Обичам те и пак ще го повторя!
Обичам те и със сърцето си говоря!

Под облаците шепна своите мечти
на безкрайно ярките звезди.
Под облаците шепна твойто име,
обичм те и ти се моля целуни ме.

Обичм те безкрайно и е много явно.
Ще затворя очи
и ще мечтая че до мен си ти.
Погледни към своите мечти
и затвори очи.

Заспи!
Заспи,може би това ще ме спаси.
Заспи и ме целуни.
Прегърни ме,отнеси ме,
приюти ме в своите мечти.

И може би в съня си изморен,
ти най-после ще сънуваш мен!
Ще сънуваш....
Ще сънуваш,ще целуваш само мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Инес All rights reserved.

Comments

Comments

  • Съгласен сам с теб suffer_angelus и още ще добаве,че Не ми харесва повторението на думата "мечти" иначе не е лошо стихчето.Може да се пооправи.Утре мога да дам още един коментар
  • Ще започна коментарът си с забележката, че беше използвала "4" вместо "ч". Ще продължа с това, че в първия куплет липсва ритъм и римата е меуместна.

    Пример:
    ------
    Обичам те!
    Обичам те и пак ще го повторя!
    Обичам те - тук сърцето говори!

    И сам виждам недостатъците в собствения си пимер, но без рима, но ритмично построено просто звучи по-добре (според мен)

    Втори куплет - римуването при дългите стихове е по-уместно да е през ред.

    Пример:
    ------
    Под облаците шепна своите мечти
    Под облаците шепна твойто име,
    И слушат само ярките звезди.
    обичам те и ти се моля целуни ме.

    Примерите са скалъпени набързо и затова не блестят с особено качество (а даже и иначе надали щяха да блестят), но посочват пътя, по който може би трябва да се насочиш.
    Горните забележки важат с пълна сила и за останалите строфи.
    Не се сърди, стремя се да помогна. Продалжавай да пишеш и се усъвършенствай.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...