Jul 29, 2010, 10:06 PM

Ще те боли

  Poetry » Love
940 0 3

Колко силно боли,

когато обещаваше ми

любов, щастие и късмет,

а всичко отиде в кофата за смет.

Колко боли, нали?


Предупредих те, а ти ми се изсмя в лицето:

''Какво ли имаш ти пък във сърцето''?

Сега разбра, нали,

истината боли.

Да, истината, истината за това,

че мракът ме обхвана със ръце

и когато се изправя срещу теб лице в лице,

ще разбереш какво е да боли

и да си наранен. Да, точно Ти.

 

Тези болки не си тръгват,

но чувствата след тях изстиват.

Трудно е, знам, но пътят към сърцето ми е заключен

и ключът вече не е в твоите ръце.

Не можеш вече да го имаш,

не можа да задържиш любовта

и тръгна си внезапно тя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маринелчето Неделчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...