Sep 23, 2006, 4:30 PM

ще те чакам

  Poetry
764 0 5

Гордост, нежност, ярост и гняв

всяка секунда с ново лице

ти си във всяко от тях

и пулсираш в мойто сърце.

Как успяваш без мен да живееш

безразличен и все така ням

и без огън в душата да тлееш

да забравиш за мене...аз знам

този страх да обичаш пак тук е

и разяжда те бавно отвътре

Не допускай от теб да отнеме

светлината че има и утре

във което аз пак ще те чакам

с много обич и топла усмивка

и когато в нощта те посрещна

остани в мойте дебри за почивка

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зл Павлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...