Ще те търся в солените капчици време,
разпилени по скулите на нежно лице.
В запленяваща притча за дивото племе,
оцеляло от бурята - в твойто сърце.
Ще те търся в среднощните мисли на мрака,
под прозрачния купол на нашия свят.
И на остров самотен - в дъжда ще те чакам,
изрисувал лика ти на пустия бряг.
Ще се скитам с духа ти - в безкрая от нежност,
преоткриващ в миражите - твойте черти.
Ще посипя душата ти - с бяла безбрежност
и ще падна смирено - пред твойте очи. ...