Поглеждам те, поглеждаш ме и ти.
Очите ти са тъй дълбоки.
Във тях светът не се върти
по земните посоки.
И взирам се, очаквайки да видя края,
а виждам само красота.
Оставам глупав и замаян,
потънал в погледът-река.
Поглеждаш ме, поглеждам те и аз.
Намирам две очи прекрасни -
искрящи като син топаз,
привличащо-безгласни.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
