Ще те стопля
с дъх на прииждащо лято,
с аромат
на трева и синчец.
Ще погаля лицето
съвсем непознато,
ще рисувам,
с талант на творец.
В душата ти празна
на пръсти ще вляза
с аромат
на море и на бриз,
в силует на изваяна
глинена ваза
ще бъда
твой нежен каприз.
Под ризата нежно
пръсти ще плъзна
с виртуозност
на стар пианист,
ще сгрея и устните,
вечно премръзнали,
отронена
с полъх на есенен лист.
© Валка All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
