18.02.2010 г., 14:20

Ще те стопля с дъх на прииждащо лято

1.1K 0 14

Ще те стопля
с дъх на прииждащо лято,
с аромат
на трева и синчец.
Ще погаля лицето
съвсем непознато,
ще рисувам,
с талант на творец.
В душата ти празна
на пръсти ще вляза
с аромат
на море и на бриз,
в силует на изваяна
глинена ваза
ще бъда
твой нежен каприз.
Под ризата нежно
пръсти ще плъзна
с виртуозност
на стар пианист,
ще сгрея и устните,
вечно премръзнали,
отронена
с полъх на есенен лист.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...