18.02.2010 г., 14:20

Ще те стопля с дъх на прииждащо лято

1.2K 0 14

Ще те стопля
с дъх на прииждащо лято,
с аромат
на трева и синчец.
Ще погаля лицето
съвсем непознато,
ще рисувам,
с талант на творец.
В душата ти празна
на пръсти ще вляза
с аромат
на море и на бриз,
в силует на изваяна
глинена ваза
ще бъда
твой нежен каприз.
Под ризата нежно
пръсти ще плъзна
с виртуозност
на стар пианист,
ще сгрея и устните,
вечно премръзнали,
отронена
с полъх на есенен лист.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...