Ще те върна
грешката си аз разбирам,
но разбирам я едва сега,
когато потънала съм отново в самота.
Разбих сърцето ти с лъжата си отровна,
а сърцето мое дори не се трогна.
Нараних душата ти дълбоко,
държах се подло и гледах от високо.
А сега?!
Сега те обичам, но ти обичаш друга,
сега те желая, но ти желаеш друга,
сълзите ми се стичат бавно, но ти не виждаш това
и аз продължавам да плача тайно през нощта.
Всичко това обаче аз го заслужавам,
разбирам го и затова си го признавам.
Да, мъчно ми е, мъчно ми е, че те предадох,
мъчно ми е, че нищо хубаво не ти дадох.
Хайде, тръгвай и щастлив бъди,
назад не се обръщай, само напред върви.
Аз ще изкупя греха си и може би ще се оправя,
със зъби и нокти ще се боря, но грешката си ще поправя.
И кълна се, ще те върна, дори ако се наложи смъртта да прегърна!
© Моддо Моддо All rights reserved.
