16.06.2007 г., 21:07

Ще те върна

1.3K 1 2
Постъпих подло, знам това,
грешката си аз разбирам,
но разбирам я едва сега,
когато потънала съм отново в самота.

Разбих сърцето ти с лъжата си отровна,
а сърцето мое дори не се трогна.
Нараних душата ти дълбоко,
държах се подло и гледах от високо.

А сега?!
Сега те обичам, но ти обичаш друга,
сега те желая, но ти желаеш друга,
сълзите ми се стичат бавно, но ти не виждаш това
и аз продължавам да плача тайно през нощта.

Всичко това обаче аз го заслужавам,
разбирам го и затова си го признавам.
Да, мъчно ми е, мъчно ми е, че те предадох,
мъчно ми е, че нищо хубаво не ти дадох.

Хайде, тръгвай и щастлив бъди,
назад не се обръщай, само напред върви.
Аз ще изкупя греха си и може би ще се оправя,
със зъби и нокти ще се боря, но грешката си ще поправя.
И кълна се, ще те върна, дори ако се наложи смъртта да прегърна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моддо Моддо Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ако прегърнеш смъртта, няма как да си го върнеш, защото теб самата няма да те има. Не плачи, а се бори... за себе си, за живота си, за любовта си! Успех, мила
  • Личи си,че наистина съжаляваш за грешката си и си готова на всичко,за да я поправиш.Дано да си заслужава!Стиха е прекрасен.Подрав и 6

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...