Jun 14, 2005, 7:59 PM

Ще ви има

  Poetry
1.1K 0 8
Тъй спокойни и хубави
като малки слънца
си лежите в креватче -
ароматна трева,
а над вас небосклона
е юрганче от пух,
по страните лъчите
палят румен пейзаж.
И какво ли сънуват
ваш'те бели души,
непознаващи минало,
нито бъдещи дни.
Още вие не знаете,
че от утре денят
ще е пълен с мечтания
и с къдрици от смях,
че по вас снежни топки
ще родят любовта,
станиолено приказна,
но охлузена в плач,
че с пробитите джОбове
ще изпадне страхът
и куражът да бъдете
педантично добри,
че за точния жребий
ще е нужен късмет
във фехтовката с шпаги
тук без каска и шлем,
че от всичките залези
най-красиви са тез
в тишина споделени
със обичан човек.
И когато се свърши
щуротията в вас
и си тръгнете скръбно
без сълзи и компас,
вие пак ще сте тука
в тези бели души
в на децата децата,
чинно сбрали ви в лик

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дими Фильова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Радвам се, че те е развълнувало, благодаря ти с цяло сърце!
  • Какъв чудесен коментар. Това е вече добър прочит!
  • Ще ни има естествено,
    иначе какво е светът
    без мечтите за вечност,
    за красотата в стихът
  • Благодаря ти, мила Фабиана. А ти разбираш чудесно!
  • че от всичките залези
    най-красиви са тез
    в тишина споделени
    със обичан човек. - Чудесна си!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...