Що е...
Що е туй черно и злостно,
що свят е днес заизяло?
'Що ли е светлото постно,
за сърце тъй потъмняло?
Що е туй грубо, сурово?
Ни е дърво, ни е камък,
най е стоманата ледна,
що е в стъма почерняла.
Не са водите обледни.
Ни са ни студните зими.
Ни са годините бледни,
що са в косите не-сиви.
Ни са кошмарите нощни.
Ни са и дневните стряски.
Ни са ни свади безмощни,
ни са безцветните краски.
Най ни е черно безумство,
що в умовете ни тлее.
Тъй щото всякое умство,
да не цъфти ни вирее.
Нека му с ум противим се!
Нека в сърце му просветим!
Та да се най спокоим се,
та да се волни усетим!
Нито у лед, ни ó камък,
черно нечисто не никне.
Щом у сърце ни е пламко
и любов там що завикне!
© Борислав Ангелов All rights reserved.
