Що ми се, момне ле, надигаш?

Jun 1, 2014, 9:29 PM

Poetry » Love

835 0 3

Що ми се, момне ле, надигаш?
Пред очите ти бял дувар...
Куртмач варих, момне ле,
не съм само калем-зидар.
Очите ти, момне ле,
разстлана поляна ли бяха?
Косите ти, момне ле,
в жарта на огън горяха.
Снагата ти, момне ле,
беше лъжица-върбица.
Твоите клепки, момне ле,
росна росила елица.
Сърцето ти, момне ле,
беше опушен чер бакър.
Чужди кахъри, момне ле,
станаха вече твой кахър.
Ситни звездици, момне ле,
по небосвода блестяха.
Гледаше месечинка сребърна
как ти сгъстявах душата...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

sisi6571 (Светла Илиева)

2014-06-02T09:04:58+03:00

Обожавам стила ти! Несравним си просто!!
vilflovers (Виолета Минчева)

2014-06-02T00:09:25+03:00

Драго ми е да чета стиховете ти,съгражданино-Зем...
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2014-06-01T23:25:12+03:00

Обичам стихове написани в народен стил.
Аз също се прекланям пред таланта ти, Зем!