Очите ти красиви
в мъгла са от сълзи.
Какво да ти помогна?
Безсилие ме мъчи.
Какво ли да ти дам?
Как чувството души!
Та аз съм епизод
в живота сиво-жлъчен.
Та аз съм само миг.
Частица нежни думи,
които със росата
изгревът гори.
Какво да ти даря?!
Лутам се безумен.
Очите ми се вричат.
Душата ми лети.
Дори да няма смисъл
за тебе ще горя
и топлото от мене
очите ще суши!
Мъжът ако го няма,
щом падне вечерта,
сянка от поета
до тебе ще заспи...
© Красимир Дяков All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
