ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
Oct 12, 2008, 5:33 PM

Щом падне вечерта

  Poetry » Love
1.1K 0 18

Очите ти красиви

в мъгла са от сълзи.

Какво да ти помогна?

Безсилие ме мъчи.

Какво ли да ти дам?

Как чувството души!

Та аз съм епизод

в живота сиво-жлъчен.

Та аз съм само миг.

Частица нежни думи,

които със росата

изгревът гори.

Какво да ти даря?!

Лутам се безумен.

Очите ми се вричат.

Душата ми лети.

Дори да няма смисъл

за тебе ще горя

и топлото от мене

очите ще суши!

Мъжът ако го няма,

щом падне вечерта,

сянка от поета

до тебе ще заспи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0