Oct 12, 2008, 5:33 PM

Щом падне вечерта 

  Poetry » Love
851 0 18

Очите ти красиви

в мъгла са от сълзи.

Какво да ти помогна?

Безсилие ме мъчи.

Какво ли да ти дам?

Как чувството души!

Та аз съм епизод

в живота сиво-жлъчен.

Та аз съм само миг.

Частица нежни думи,

които със росата

изгревът гори.

Какво да ти даря?!

Лутам се безумен.

Очите ми се вричат.

Душата ми лети.

Дори да няма смисъл

за тебе ще горя

и топлото от мене

очите ще суши!

Мъжът ако го няма,

щом падне вечерта,

сянка от поета

до тебе ще заспи...

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??