Не в очите си те търся,
не и в сенките си Азови.
В дъното и ъгъла най-мръсен,
в думи празни и омазани.
Не в ума си те откривам,
не и в бистрите води на ручей.
В летен дъжд, горещ, проливен,
в някой миг насмешка случен.
Но пък миглите разпърхваш,
вятър сладострастен вее.
И е топло, светло, щом се съмва,
щом съм сгушена във тебе.
© Катя All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
