Щом се съмва
Не в очите си те търся,
не и в сенките си Азови.
В дъното и ъгъла най-мръсен,
в думи празни и омазани.
Не в ума си те откривам,
не и в бистрите води на ручей.
В летен дъжд, горещ, проливен,
в някой миг насмешка случен.
Но пък миглите разпърхваш,
вятър сладострастен вее.
И е топло, светло, щом се съмва,
щом съм сгушена във тебе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
