Jul 5, 2007, 9:41 AM
Щом си тук!
Лежиш.
С поглед - втренчен
в белия таван.
Не рисува мисълта ти
утрешни мечти и блян.
Не посягаш към надеждата,
отчаянието е табу!
Чуваш я как шепне ти,
усещаш тежкия и дъх.
Смъртта.
Над теб надвесена,
гальовно чакаща мига,
дихание последно вземаща
без чувства - просто дълг.
Борбата.
С мисъл за безсмислието
на чудовището в теб,
предизвикало безсилието
на Живота... Победен?
Още не.
Щом днес си тук...
С поглед - втренчен
в белия таван.
Не рисува мисълта ти
утрешни мечти и блян.
Не посягаш към надеждата,
отчаянието е табу!
Чуваш я как шепне ти,
усещаш тежкия и дъх.
Смъртта.
Над теб надвесена,
гальовно чакаща мига,
дихание последно вземаща
без чувства - просто дълг.
Борбата.
С мисъл за безсмислието
на чудовището в теб,
предизвикало безсилието
на Живота... Победен?
Още не.
Щом днес си тук...
© Шопландия Софийска All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
благодарение на смъртта осъзнаваме,че сме тук...
-
Благодаря,че сте се отбили момичета
Мари,мзаимно е!
Приемете усмивки. -
Да-щом си тук.
Поздрав -
Хубаво чувство, написано хубаво! Харесвам те , шопче!
-
Тъжно!!!
Но още не,щом си тук
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Браво, Шопче!
Много силен стих!