Щом си тук!
Лежиш.
С поглед - втренчен
в белия таван.
Не рисува мисълта ти
утрешни мечти и блян.
Не посягаш към надеждата,
отчаянието е табу!
Чуваш я как шепне ти,
усещаш тежкия и дъх.
Смъртта.
Над теб надвесена,
гальовно чакаща мига,
дихание последно вземаща
без чувства - просто дълг.
Борбата.
С мисъл за безсмислието
на чудовището в теб,
предизвикало безсилието
на Живота... Победен?
Още не.
Щом днес си тук...
С поглед - втренчен
в белия таван.
Не рисува мисълта ти
утрешни мечти и блян.
Не посягаш към надеждата,
отчаянието е табу!
Чуваш я как шепне ти,
усещаш тежкия и дъх.
Смъртта.
Над теб надвесена,
гальовно чакаща мига,
дихание последно вземаща
без чувства - просто дълг.
Борбата.
С мисъл за безсмислието
на чудовището в теб,
предизвикало безсилието
на Живота... Победен?
Още не.
Щом днес си тук...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Шопландия Софийска Все права защищены
