yotovava (Валентина Йотова)
2631 22226
Nov 24, 2017, 2:03 PM  

Щрих от профила на Бога 

  Poetry » Phylosophy
669 8 10

Цигулки есенни скрибуцат,
пере мъглата пелени,
и кучето – от старост куцо,
не лае вече – цели дни.

И няма кой да изругае,
да ти налее благ пелин.
Конец от тънък дим мотае
последният свадлив комин.

Навярно пъпът му е хвърлен
на някой ангел в този двор,
и го очаква да се върне
заспалият до пътя бор.

Кади с лулицата си проста,
подпрян на гнилия дирек
с надеждата за късни гости,
почти неживият човек.

И старецът с брадата бяла
прилича ми  на Господ Бог,
с незнайно как ли оцеляла,
душа в небесния чертог.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??