Щрих от профила на Бога
Цигулки есенни скрибуцат,
пере мъглата пелени,
и кучето – от старост куцо,
не лае вече – цели дни.
И няма кой да изругае,
да ти налее благ пелин.
Конец от тънък дим мотае
последният свадлив комин.
Навярно пъпът му е хвърлен
на някой ангел в този двор,
и го очаква да се върне
заспалият до пътя бор.
Кади с лулицата си проста,
подпрян на гнилия дирек
с надеждата за късни гости,
почти неживият човек.
И старецът с брадата бяла
прилича ми на Господ Бог,
с незнайно как ли оцеляла,
душа в небесния чертог.
© Валентина Йотова All rights reserved.
