koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
Aug 23, 2013, 11:52 AM

Щурчетата във мен 

  Poetry » Love
501 0 4

Денят - прегърбен - се наведе

под арката на любовта

и с бърза крачка се поведе

към своята любов - нощта.

 

А тя постели му завеса

от меко черно кадифе.

Луната с нейната намеса

сервира нощното кафе.

 

Щурците пък във хор запяха

със свойте звънки гласове.

Със песните си те наляха

трохи във зрели класове.

 

Те правят вечер серенада

на влюбения ден в нощта.

А сутрин - не без изненада -

отново палят му свещта.

 

Във гласов хор щурците пеят

и чакат утрешния ден.

И всяко лято тъй живеят

щурчета палави във мен.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??