Щурчетата във мен
Денят - прегърбен - се наведе
под арката на любовта
и с бърза крачка се поведе
към своята любов - нощта.
А тя постели му завеса
от меко черно кадифе.
Луната с нейната намеса
сервира нощното кафе.
Щурците пък във хор запяха
със свойте звънки гласове.
Със песните си те наляха
трохи във зрели класове.
Те правят вечер серенада
на влюбения ден в нощта.
А сутрин - не без изненада -
отново палят му свещта.
Във гласов хор щурците пеят
и чакат утрешния ден.
И всяко лято тъй живеят
щурчета палави във мен.
© Никола Апостолов All rights reserved.
