koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
23.08.2013 г., 11:52 ч.

Щурчетата във мен 

  Поезия » Любовна
499 0 4

Денят - прегърбен - се наведе

под арката на любовта

и с бърза крачка се поведе

към своята любов - нощта.

 

А тя постели му завеса

от меко черно кадифе.

Луната с нейната намеса

сервира нощното кафе.

 

Щурците пък във хор запяха

със свойте звънки гласове.

Със песните си те наляха

трохи във зрели класове.

 

Те правят вечер серенада

на влюбения ден в нощта.

А сутрин - не без изненада -

отново палят му свещта.

 

Във гласов хор щурците пеят

и чакат утрешния ден.

И всяко лято тъй живеят

щурчета палави във мен.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??