Този ден се ниже балетно, на пръсти
и в полето навлезе омайно хладта,
последният лъч усмихнат се смръщи
и звездната нощ без глас призова.
Преди да грейнат плахите свещи,
на люлката свиреше мил музикант,
той с песни събуди заспалите ръжи
и потропваше тихо с другите в такт.
Красива пленителка беше нощта
и цялата орда тактуваше с нея,
даже денят под хипноза запя
щом изгревът пъкна от плена!
© Ана Дев All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
