Този ден се ниже балетно, на пръсти
и в полето навлезе омайно хладта,
последният лъч усмихнат се смръщи
и звездната нощ без глас призова.
Преди да грейнат плахите свещи,
на люлката свиреше мил музикант,
той с песни събуди заспалите ръжи
и потропваше тихо с другите в такт.
Красива пленителка беше нощта
и цялата орда тактуваше с нея,
даже денят под хипноза запя
щом изгревът пъкна от плена!
© Ана Дев Всички права запазени